Много ми е интересно какво значи това общество?!
Защо все всички се стараем по една или друга причина да бъдем приети от него?!
Ами, ако не сме.
През досегашния ми изживян до рамките на двадесет и две години живот, все обикалям в размисли и страсти.
Общество- една така обширна дума. А същевременно, когато се замисля, сякаш определя едни хора , средностатистически обикновени хора. И питам се- защо е толкова важно да бъдем добре приети от него?! Като че ли утре тези хора и това т.нар. "общество" ще се обърне и ще ни подаде ръка?!
Не, приятели! У мен няма боязън. Няма дори капчица жал или страх, когато казвам, че не искам да съм част от обществото. Не искам да съм еднаква с всички останали или да ме третират като незнаеща и глупава. Като стадо или човек от стадото, който си търси своя пастир.
Е, на мен не ми трябва пастир!
Всеки ден обикалям по блогове, сайтове в Интернет и други различни форуми. И какво виждам- една рамка за човек. Еди как си трябва да изглеждам, трябва да се обличам по определен начин и да мисля така, както мислят другите:
- Да мразя хомосексуалните.
- Би сексуалните
- Различните
Защото видиш ли това е толкова нормално?! Трябва да бъда с различен цвят коса, за да бъда еди каква си, да слушам определена музика, да се обличам по определен начин. Да пиша определени неща, да казвам такива неща, каквито другите искат да чуят?! Не- благодаря!
Запазете си го за себе си! Аз не искам да съм като вас! Искам да бъда различна, уникална, искам да бъда себе си, а не човекът, който трябва да бъда. Искам да мисля, вярвам и усещам неща, които искам да мисля, вярвам и усещам, а не онова, което вие искате да следвам.
Не искам да качвам голите си снимки, за да намеря внимание. Дори не искам да имам вашето внимание. Не го търся! Добре ми е и така. Сред книгите- като някоя малка библиотекарка или някоя мишка. Добре ми е. Въпреки всичко.
Защо все всички се стараем по една или друга причина да бъдем приети от него?!
Ами, ако не сме.
През досегашния ми изживян до рамките на двадесет и две години живот, все обикалям в размисли и страсти.
Общество- една така обширна дума. А същевременно, когато се замисля, сякаш определя едни хора , средностатистически обикновени хора. И питам се- защо е толкова важно да бъдем добре приети от него?! Като че ли утре тези хора и това т.нар. "общество" ще се обърне и ще ни подаде ръка?!
Не, приятели! У мен няма боязън. Няма дори капчица жал или страх, когато казвам, че не искам да съм част от обществото. Не искам да съм еднаква с всички останали или да ме третират като незнаеща и глупава. Като стадо или човек от стадото, който си търси своя пастир.
Е, на мен не ми трябва пастир!
Всеки ден обикалям по блогове, сайтове в Интернет и други различни форуми. И какво виждам- една рамка за човек. Еди как си трябва да изглеждам, трябва да се обличам по определен начин и да мисля така, както мислят другите:
- Да мразя хомосексуалните.
- Би сексуалните
- Различните
Защото видиш ли това е толкова нормално?! Трябва да бъда с различен цвят коса, за да бъда еди каква си, да слушам определена музика, да се обличам по определен начин. Да пиша определени неща, да казвам такива неща, каквито другите искат да чуят?! Не- благодаря!
Запазете си го за себе си! Аз не искам да съм като вас! Искам да бъда различна, уникална, искам да бъда себе си, а не човекът, който трябва да бъда. Искам да мисля, вярвам и усещам неща, които искам да мисля, вярвам и усещам, а не онова, което вие искате да следвам.
Не искам да качвам голите си снимки, за да намеря внимание. Дори не искам да имам вашето внимание. Не го търся! Добре ми е и така. Сред книгите- като някоя малка библиотекарка или някоя мишка. Добре ми е. Въпреки всичко.