Лично творчество
Кратък увод
Аз съм творческа личност, иначе казано:"Човек на изкуството"- както казваше един мой много близък приятел.
Не съм от хората, които ще се тупат в гърдите, че правят нещо значимо. Нито пък някога ще бъда. Пиша и се забавлявам с това заради себе си. Никога не съм искала да пробия с това. Да, старая се да си имам почитатели, но те винаги са в лицата на най-близките ми приятели. Моето изкуство не е гордост, защото в днешно време почти всеки втори човек, може да съчини стихче. Моето изкуство не е пробивно. Напротив.
Да, несъмнено хиляди пъти са публикували мои творби във вестници и списания, но какво от това. Puntina. Коя е Puntina? Никой не знае. Коя е Стефизагрия Флора? - Отново никой не знае. Аз съм безизвестната, известна личност, която всички познават, но никой не я помни със сигурност.
Интересно е, че така се случва и в живота. Запознаваш се с хора, а после те обикновено помнят само физиономията ти, но никога името. Дали всичко това е дело на човешкият мозък, който затрива част от информацията? Или просто е дело на това, че ние никога не се напъваме да запомним някое име. Всъщност, когато се замисля на кого ли е нужна някаква такава информация?! Имам предвид, че едва ли някой в днешно време се интересува от някаква си там - кукувица, която решила да пише нещо си. Днес младото поколение не чете, не се интересува. Така че на кого му пука изобщо?! Сигурно и ние на онова време сме били като тях, а може би и по-ужасни. Въпреки че аз предпочитах да си седя у нас и да си чета книжки. Нямах компютър, GSM, DVD , а едно радио от 87-ма, домашен телефон и цяла библиотека, пълна с книги. Не съм загубила нищо, предполагам. Всъщност чувствам се по-умна някак си. Въпреки че може да не е така.
Ала нека да преминем напред. В разделите поместени тук, аз ще ви покажа моето творчество. Естествено винаги може да е и още по-добро, но съм открила, че с времето ставам все по-добра. Е, изчерпах се. Но стига съм писала, нека демонстрирам.
Не съм от хората, които ще се тупат в гърдите, че правят нещо значимо. Нито пък някога ще бъда. Пиша и се забавлявам с това заради себе си. Никога не съм искала да пробия с това. Да, старая се да си имам почитатели, но те винаги са в лицата на най-близките ми приятели. Моето изкуство не е гордост, защото в днешно време почти всеки втори човек, може да съчини стихче. Моето изкуство не е пробивно. Напротив.
Да, несъмнено хиляди пъти са публикували мои творби във вестници и списания, но какво от това. Puntina. Коя е Puntina? Никой не знае. Коя е Стефизагрия Флора? - Отново никой не знае. Аз съм безизвестната, известна личност, която всички познават, но никой не я помни със сигурност.
Интересно е, че така се случва и в живота. Запознаваш се с хора, а после те обикновено помнят само физиономията ти, но никога името. Дали всичко това е дело на човешкият мозък, който затрива част от информацията? Или просто е дело на това, че ние никога не се напъваме да запомним някое име. Всъщност, когато се замисля на кого ли е нужна някаква такава информация?! Имам предвид, че едва ли някой в днешно време се интересува от някаква си там - кукувица, която решила да пише нещо си. Днес младото поколение не чете, не се интересува. Така че на кого му пука изобщо?! Сигурно и ние на онова време сме били като тях, а може би и по-ужасни. Въпреки че аз предпочитах да си седя у нас и да си чета книжки. Нямах компютър, GSM, DVD , а едно радио от 87-ма, домашен телефон и цяла библиотека, пълна с книги. Не съм загубила нищо, предполагам. Всъщност чувствам се по-умна някак си. Въпреки че може да не е така.
Ала нека да преминем напред. В разделите поместени тук, аз ще ви покажа моето творчество. Естествено винаги може да е и още по-добро, но съм открила, че с времето ставам все по-добра. Е, изчерпах се. Но стига съм писала, нека демонстрирам.